Бикът

Както вървяха към моста забелязаха, че бикът навежда глава и рие с копито. Постреснаха се, но си казаха, че е вързан и отминаха. След малко се обърнаха. Беше се освободил и тичаше към тях. Трескаво започнаха да мислят дали да се качат на моста или да слязат отдолу. Чуха мучене от дясно. Една крава тичаше към бика.

Advertisements

Самолетът

От известно време самолетът обикаляше над летището. Можеха да се видят светлините долу. Започна да се снишава. Колесникът се удари в земята. Няколко пътници изръкопляскаха. Слава, Богу! Пристигнаха благополучно.

– Глупаци! – подсмихна се пилотът и натисна детонатора.

По разписание

Бързаше да хване влака в дванайсет без пет. Надяваше се да не го изпусне точно днес. Омръзнало му беше от неприятности. Погледна си часовника. Закъсняваше, но с малко. Дано да има някакво забавяне. Вече наближаваше. Видя, че влакът е там. Слава, Богу! Успя! Затича се и скочи пред движещия се влак.

Следващата нощ. Бързаше да хване влака …

Детски дом

Беше в детския дом само от осем месеца, но и се струваше цяла вечност. Някой би казал, какво толкова, ти си началник, въведи ред. Лесно е да се каже. Как да въведеш ред сред хора, с които нямаш нормална комуникация. С нетърпение чакаше поне да проговорят. Как да се разбереш някой, който бръмчи и мучи! А непрекъснато искаха нещо. И то настоятелно. Често се налагаше да повиши глас, за да въведе ред. Ето сега пак искат нещо!

Хайде, на мама момичето, хайде пишшшш!

Наводнение

‘Пак наводнение!’, помисли си.

Бяха зачестили в последно време. Унищожаваха не само жилищата, но и цялата инфраструктура. А всички нехаеха. Всеки се спасяваше поединично. Едно време не беше така. Нямаше как да не може да се направи нещо. Толкова напреднала цивилизация да бъде роб на някакви стихии! Сигурна беше, че има изход, просто някой имаше интерес да го прикрива. Де да можеше да се сети тя за нещо, което не звучи фантастично! Никой нямаше да успее да и затвори устата.

Цял ден размишлява по въпроса. Привечер чу жената отгоре да се прибира от работа. Реши да се качи и да види какво става. Тананикайки си жената влезе в банята и пусна душа.

‘Пак наводнение!’, помисли хлебарката.

Колоездачът

За щастие купето беше празно и успя да паркира велоспеда си вътре. Тръсна се на седалката и се загледа ядно през прозореца. Ако не беше глупавата повреда сега щеше да е сред природата, карайки колелото си, а не да гледа пейзажа през прозореца на мърлявия влак.

Забеляза някакво списание на седалката до него. Открай време мразеше да чете. Не, че не можеше. Просто не разбираше, за какво им е на хората да се интересуват от живота на другите. Още по-малко от измислени истории. Позагледа се. На корицата имаше велосипед. Може би нямаше да е толкова досадно. Реши да го прегледа, за да убие скуката. Отвори списанието и се зачете.

Когато кондукторът влезе се зачуди, кой ли перко е забравил колелото си.

Палеонтологът

Стоеше и не можеше да повярва на очите си. Беше открил скелет на тиранозавър. По всичко личеше, че ще се окаже цял. Невероятен успех за него и за катедрата. Беше пълно с журналисти. Сега вече въпросът за съкращенията нямаше да е на дневен ред.

Прибра се след партито леко замаян. Отпусна се на дивана. Присъни му се, че е тиранозавър. Усещаше глад и тръгна да намери нещо за ядене. Попадна на някаква плячка, но наблизо имаше и друг тиранозавър. Сбиха се. Беше лошо ранен и побягна. Другият тичаше след него и ревеше озверял. Сега той беше плячка.

Беше много реално, но той знаеше, че това е само сън. Надяваше се, че скоро ще се събуди. След малко трескаво започна да опитва да се събуди. Не успя.